Барселона е много свободен град във всяко отношение: няма
предразсъдъци, няма дистанция между хората, всеки може да се изразява както
намери за добре и да бъде приет такъв, какъвто е или дори какъвто би искал да
бъде. Лесно е да си всякакъв и винаги ще намериш своята среда, независимо дали
си уличен артист, друсалка, бездомник, университетски професор или обикновен
квартален дядо, който се чуди по цял ден какво да прави и затова заговаря всеки
срещнат. Но в последните десет години градът се е променил много. С лавината от
туристи са започнали и забраните, а всеки, който пристига в града, освен
магичността му, забелязва и постоянния поток от патрулки по улиците. Ще ми се да
ви разкажа за забраните (просто е удивително какво е забранено в Барселона) и
съответната съпротива, която е повече от масивна.
Да започнем от забраните. Преди в Барселона всичко е било
позволено, сега всичко е нелегално. Градът винаги е имал славата на бохемски,
но заради туризма общината решава да наложи някои забрани, за да „изчисти”
града. Буквално. Появява се БарселоНета или „чиста Барселона” и градът се чисти
поне по 3 пъти на ден. Започват да забраняват постепенно всичко, а последната
фаза са полицаите на всяка крачка. Истината е, че досега с мен винаги са се държали дружелюбно и дори с бутилка водка в ръка
са ме молили просто да я скрия по някакъв начин. Но друга истина е, че, ако
седнеш в центъра, не можеш да се отървеш от присъствието им за повече от десет
минути.
Ето и списъка със забранени неща, който започва да става
все по-абсурден. Забранено е да се пие навън. Добре, но още тук може да се
забележи лицемерието. Ако седнеш на терасата на заведение можеш да пиеш всичко,
но ако седнеш на съседната пейка – не. И другото е, че пакитата разнасят бира
за туристите (както и продават наркотици) по цели нощи. Полицията го знае добре
и ако искаше да ги спре, щеше отдавна да го е направила. Това също е мафия –
няма не-пакита, които да продават бира в центъра, виждала съм местни да
продават бира само в крайните квартали и предградията.
Голямата война е с уличните артисти. Ако сте били преди
десет години на Рамбла, помните живите статуи на всяка крачка. Сега ги няма,
изгонени са. Музикантите имат само няколко определени места, където им е
позволено да свирят и то, само ако имат лиценз, издаден от някоя си дирекция
след прослушване. Такова е положението с всички улични артисти: плащаш, за да
правиш фокуси на Рамбла или където и да било. Наистина, парите, които се
изкарват, са много добри, но не всеки може да си плати за сертификата и не
всички са допуснати.
Естествено, това само е намалило хората, които се опитват
да си изкарват хляба с улично изкуство. Но групите си свирят. Пробват тук и
там, докато не дойде да ги изгони гуардията. Свирят по влаковете, където
официално няма забрана, но общината скоро пуснала апликейшън за мобилните
телефони, където, ако нещо те притеснява във влака, можеш да се оплачеш лайв и
органът идва. Ако някой ти мирише – също. Слава богу са проявили малко здрав
разум и са го спрели.
За да продължим с абсурдите – нямаш право да ходиш гол в
Барселона, но това включва и да си свалиш фланелката по време на концерт. На
много площади пише, че са забранени всички игри с топка. Нямаш право да
танцуваш в бар. Както ми каза един от барманите на Мариачи: ако те видя да
танцуваш тук, трябва да дойда да те помоля да не го правиш, естествено, че няма
да го направя... Накарали са баровете да монтират специални устройства, които
мерят нивото на шума и ако превишиш позволените децибели, автоматично намалява
музиката. Излишно е да казвам, че концертите в баровете също са забранени.
Стигнали са до там, че са започнали да слагат полицаи под прикритие на терасите
на заведенията, за да дебнат да не дойде някой да свири. Всичко с оправдание,
че се пречи на съседите, но такива са и правилата в 5 следобед. Да не говорим
за шума, който вдигат пияните туристи 24/7.
Предполагам списъкът със забрани може да продължи още. Тези
неща са ми направили впечатление като напълно абсурдни. За повечето от тях
полицията не е особено строга, особено, ако си гири. Но пишат глоби, когато
решат да се заядат. И другото е, че естествено никой не спазва подобни дебилни
забрани. Тук обаче стои въпросът: защо да слагаш забрани в град, който си
функционира добре и без тях? Не знам дали някой съсед успява да спи повече,
откакто в града на музиката не може да се свири. Кражбите са все така всекидневие,
въпреки куките на всяка крачка. Единственото е, че сега Барна е сейф, т.е. не
се притесняваш, че някой може да те нападне, ако се разхождаш посред нощ по
улиците. Но и това не е невъзможно...
Съпротивата обаче е
наистина масивна. Какво имам предвид: тук няма човек, който да не е социално
съзнателен и ангажиран. Всеки се занимава с нещо, което грубо мога да нарека „солидарност”.
Поне сред хората, които познавам. Инфо усурпа е официалната програма на
случващото се в окупите (скуотовете) и окупираните и неокупирани социални и
граждански (civic) центрове в Барселона. В града и
околностите му има поне 50 окупирани пространства, които организират събития.
Никой не може да каже колко са тези, в които живеят хора, но не организират
нищо.
Да започнем с окупирането: „домове без хора, хора без дом”.
Това е слоганът, който легитимира окупирането. Има окупи в идеалния
туристически център, а по-големите, в които живеят много хора, са в планината.
Има такива, където всеки е добре дошъл и такива, където няма да те допуснат,
ако не си познат на някого. Срещнах един сенегалец, който ми разправяше, че си
имат къща само със сенегалци и се въртят да си готвят и да поддържат къщата.
После ми каза, че иска сам да си окупира нещо, защото предпочита
самостоятелност. А през лятото една вечер се мотахме с Пабло, който си беше
окупирал апартамент в сграда в реконструкция на ул. „Авинйо” в центъра на
Готико. Апартаментът за купони Пласа дел трипи вече е зазидан…
Събитията, които се организират са всякакви. От класически
като концерти, джем сешъни, фиести, пазари за размяна на всякакви вещи без
пари, прожекции предимно на документални филми (и най-приятното – често са на открито),
свободни библиотеки за книги (то всички библиотеки в Барна са без пари и можеш
да вземеш каквото ти дойде, има всичко) и всякакви видове обсъждания, през работилници/
уъркшопи за правене на какво ли не: как да си поправиш колелото, как да рециклираш
стари вещи, как да окупираш, фламенко, танго, салса, бокс, египетски танци, муай
тай, уроци по каталунски, английски, френски, как да си направиш бира или хляб,
поетическа работилница или любимите ми: как да си гледаш канабис и каквото ти
хрумне още, през всякакви видове занимания с изкуства като театър и изложби,
отворени микрофони за поезия, драскане на графити до всекидневното предлагане
на храна на народни цени (или на екологични психоактивни вещества!) или без
пари (тук Food not bombs се
прави в една от централните окупи в Борн), турнири по футбол, безплатен адвокат
и всичко, което може да ти хрумне, че искаш да правиш с приятели или може да
бъде полезно на някого.
Бях впечатлена да разбера, че се правят неща като свободни
и безплатни университети: всяка седмица в кампуса на университета на Барселона в Равал, но също и университетът на 15М,
който всеки месец събира хора, които говорят на определена тема. Всеки има
достъп до образование и информация. Този уикенд пък имаше Форум на солидарната
икономика.
Още нещо, за което не знаех до съвсем скоро, са така
наречените urban gardens или бих го превела градски бостани. Има ги
във всеки квартал, също са окупирани, а най-големите отново са в планината. Това
са градинки, които по-често са зад някоя висока стена, които съседите са си
набелязали и са започнали да обработват. Идеята не е да се изхранват от тях,
което е очевидно невъзможно. Важни са им, защото ги връщат към земята, там
децата могат да видят как растат зеленчуците. Място за среща са и малко зелено
пространство насред цимента. Но по-важното е, че, както и в окупите, всеки е
добре дошъл. Събират се хора от различни поколения и всеки може да се включи с
определена дейност. В повечето случаи са свързани с хората, които се занимават
с местните окупирани социални центрове. Винаги има ден на отворените врати и
асамблея, на която се взимат решения какво да се прави по-натам с градината. Освен
със социалните каузи, които са изписани по стените и по таблата, са свързани
отново с изкуства. По оградите задължително има графити и рисунки, някои от
които са повече от добри. Има също кино на открито, концерти и джемове. Това са
откритите версии на окупите.
Но от какво се ражда тази съпротива и тази всекидневна и
мощна социална активност в град, който е богат и същевременно не е по-голям от
София. Първо мога да кажа очевидното: безработицата е голяма, особено сред
младите, а за повечето, които все пак имат работа, тя е с временен договор. Държавата
реже постоянно бюджетите и хората всеки ден остават с все по-малко публични
блага. Заради това миналата година се роди 15М или движението на така
наречените „индигнадос” (преведоха го „възмутените”, но в друг смисъл може да
бъде и „обезчестените”). Тук държат на 15М, защото, ако се вгледате
по-внимателно ще го прочетете и като –ism, поредния –изъм, но този път по-солидарен, по-уличен и със
сигурност по-малко институционализиран от всеки предишен. От него се родиха и
акампадите/ палатковите лагери на Пуерта дел Сол в Мадрид и Пласа Каталуния в
Барселона (разбира се и във всички други испански градове). Спомням си
асамблеите, на които дори в 2-3 през нощта се обсъждаше какво бъдеще искаме,
какво конкретно трябва да се промени и как да достигнем до истинска пряка
демокрация, като разбира се самите асамблеи бяха един от конкретните начини.
Сега нещата са се оттеглили на квартално ниво. Големите
асамблеи на пласа Каталуния са само когато трябва да се организира масов
протест/ стачка (каквито между другото предстоят на 31.10. и 14.11.). Иначе асамблеите
и активностите са изцяло на квартално ниво. Всеки квартал си има собствена
организация и обсъжда проблемите на квартално ниво: как да се включат в
протеста, какъв филм да се прожектира следващата седмица, как да се решат
актуалните проблеми на точно този квартал. И най-важното: в центровете и на
обсъжданията всеки е добре дошъл да слуша, да обсъжда, да дава идеи, независимо
дали е от квартала. Центровете винаги са с широко отворени врати и можеш само
да питаш, но наистина си добре дошъл да участваш по какъвто и да е начин. Те
вярват, че това е помощ.
Между другото броят на окупите и на градските бостани е
нараснал значително след май миналата година и 15М и всички те се смятат за
свързани с движението. Сега всеки ще ти каже, че хората имат право да окупират,
имам предвид дори възрастните. Заради събитията, които организират, полицията
не пипа много окупите, но и това е до време, защото рано или късно винаги се
намесват инвеститорски интереси.
Интересно е също какви са главните теми на обсъждане на
възмутената младеж. В момента най-значими са обсъжданията около независимостта
на Каталуния, какво предстои след това, както и покрай рязането на бюджетите,
като мантричната дума тук е „рекортес”. Говори се за национализъм и
солидарност, за това как и кога да се организират протести и как да се освободят
политическите затворници, като за това често има демонстрации. Но това в
политически план. Иначе най-значимата тема сякаш е храната. От една страна какво
ядем: връщане към природата и земята, която ражда храната, еко продукти,
произведени в малки колективи. Но тук идва и борбата с масовото производство на
хранителни продукти най-вече (иначе борбата с консумацията като цяло е
всекидневна: тук, особено хората в окупите, живеят буквално без пари и
рециклират всичко, което този град изхвърля, а то е несметни количества). Това,
което колективите произведат, се опитват да продадат без посредници на
потребителите, които пък са все по-съзнателни за това какво е добре да ядат и
от кого да купуват. А такива колективи има и не само в окупите. Запознах се с
едно момиче, което беше част от колектив, който си наемаше земята (скъпо и
трудно е да се купи) и произвеждаше каквото успее, като за истинска печалба е
трудно да говорим.
В Барселона всички вярват, че държавата не е добре
организирана. Затова са иззели всички възможности да организират живота си
както вярват, че е правилно и да правят политика и най-важното тук: заедно, в
колектив, през говорене (прекрасно е, когато виждаш хора насядали в кръг на
произволен площад, обсъждайки какво предстои и как да го направим заедно) и
общо действие. Има много
силно и значимо „ние”, което се бори с всички средства за по-добър живот.
Съзнателно и солидарно. Всички мразят полицията и не вярват в нея, затова в
града има едно огромно множество, което създава собствен свят под повърхността
на лъскавата капиталистическа и туристическа Барселона. Солидарност и борба всеки ден, мирно и спокойно, в окупите
и навсякъде на пук на забраните и желанието на властта за „чист” и „подреден”
град.
Линкове:
Няма коментари:
Публикуване на коментар