Днес е специален ден. Преди една седмица Пабло от социалния център-кооператив Ла Басе реши да си тръгне преждевременно от тук. Днес в негова чест има протест, празник и плюс това още едно освободено пространство в центъра на Барселона.
Докато си вървях наоколо из квартала видях хора, столове, бар, фиеста. Питам "какво става?" и ми казват, че току що са окупирали цялата сграда отпред. Вдигам поглед и виждам огромен, пет етажен червен транспарант. И се сещам. Виждам Пабло и думите: Ще продължим да конструираме народна власт. В негова чест ще продължават да се създават нови мрежи, да се изработва тъканта на солидарността и другото общество, за което мечтаем. Влизам в скуатнатата сграда и виждам как цял етаж е един апартамент с пет стаи, три бани и хол колкото къщата на когото и да било от нас. Някой е живял в нещо повече от лукс и явно му се е наложило да го изостави. Поздравяваме се с всички на стълбите и на всички ни е мило.
Излизам и мисля: колко хубаво, че ще се разделим с един от нас по толкова позитивен начин, как неговата смърт е чисто вдъхновение за всички ни и сме все по-пълни с желание да променим всичко, за да може това повече да не се случва. Мисля как той се радва на това. Мисля, че искам да участвам, какво можем да направим с това "наше" пространство, за да променим тази мизерна действителност на стоящите отстрани патрулки.
Няма да забравим, няма да простим. Борбата продължава и толкова вдъхновяващо и жизнеутвърждаващо е да я виждаш да се прави пред очите ти, да знаеш, че и ти си част от нея. Че когато станем всички заедно, този свят вече ще е различен.
За Пабло и за бъдещето!
Докато си вървях наоколо из квартала видях хора, столове, бар, фиеста. Питам "какво става?" и ми казват, че току що са окупирали цялата сграда отпред. Вдигам поглед и виждам огромен, пет етажен червен транспарант. И се сещам. Виждам Пабло и думите: Ще продължим да конструираме народна власт. В негова чест ще продължават да се създават нови мрежи, да се изработва тъканта на солидарността и другото общество, за което мечтаем. Влизам в скуатнатата сграда и виждам как цял етаж е един апартамент с пет стаи, три бани и хол колкото къщата на когото и да било от нас. Някой е живял в нещо повече от лукс и явно му се е наложило да го изостави. Поздравяваме се с всички на стълбите и на всички ни е мило.
Излизам и мисля: колко хубаво, че ще се разделим с един от нас по толкова позитивен начин, как неговата смърт е чисто вдъхновение за всички ни и сме все по-пълни с желание да променим всичко, за да може това повече да не се случва. Мисля как той се радва на това. Мисля, че искам да участвам, какво можем да направим с това "наше" пространство, за да променим тази мизерна действителност на стоящите отстрани патрулки.
Няма да забравим, няма да простим. Борбата продължава и толкова вдъхновяващо и жизнеутвърждаващо е да я виждаш да се прави пред очите ти, да знаеш, че и ти си част от нея. Че когато станем всички заедно, този свят вече ще е различен.
За Пабло и за бъдещето!
