Каталунската идентичност

Каталуния е автономна област в североизточна Испания, разположена на 32 хиляди и малко квадратни километра, а населението й е около 7,5 млн. души. Има четири провинции: Барселона, Жирона, Йейда и Тарагона. Столицата е Барселона. Местните смятат себе си за каталунци, държат на езика си и не ги обиждайте на „испанец”, такива не са и не искат да бъдат. Ще ми се да ви разкажа за това какво е традиционно за тях и защо им вярвам, когато казват, че на финала на европейското по футбол викат за Италия.

Започвам с местните или поне толкова, колкото съм видяла до момента от тях. Най-голямата им гордост е каталунският, нещо средно между френски и испански, който обаче им дава правото да се наричат каталунци, да се разграничават от всички останали и да вярват, че Каталуния трябва да бъде независима държава, по възможност в границите на Европейския съюз. За политическия въпрос по-късно, но важно е, че каталунски се говори тук, но и в южна Франция, в Андора е официален, в провинция Валенсия и дори на Балеарските острови, като там диалектът е толкова различен, че барселонците му се подиграват.

Едно от най-типичните неща тук е, че хората наистина вярват, че нямаме нужда от пари. Ще ти го каже всеки на улицата. Повечето са без работа и спокойно очакват момента такава да им падне от небето или да се промени нещо глобално. Но всички са антикапиталисти, поне на думи и всеки ще седне да те убеждава, че би дал и 20 млн. евро за една бира, защото това е само сума, не значи нищо. И наистина така живеят, спокойно, сякаш нищо не им липсва, отлагайки вземането на решения, без оплаквания и с глава обърната към следващото пътешествие до близка или далечна дестинация.

На 15 всички пият и пушат джойнтове до забрава. Както ми разправяше оня ден един музикант: имам строга диета - поррос и сервеса. Какво, казва, правиш първо като станеш сутрин. Аз викам: пия вода, мия си зъбите, а той вика: аз преди това съм изпушил 3 коза. Всички шмъркат здраво след определен час на нощта и всички знаят какво се прави на фиеста, стига се до край, естествено, независимо от това какво предстои утре.

Едно тийнейджърче, с което си говорих повече, ми каза така: тук е супер, защото всички си говорят с теб, дори непознатите на барбекюто се държат все едно сте стари познати - поздравяват се, помагат си, споделят каквото имат и се забавляват заедно. Никой не те съди за това какво правиш, как изглеждаш. Вика: ако някой чужденец види как всички пикаят и правят секс между колите си вика: тея са странни, а аз си викам, защо не съм на тяхно място... И всичко е общо, наистина. Ако имаш нещо, то е на всички, с които си. Да не говорим колко са мили и склонни да ти помогнат. Ако например заспиш на полянката в планината, ще се намери някой, който да те прибере, защото знае, че ще настинеш...

По отношение на предразсъдъците, Барселона е най-отвореното място, което познавам. Тук си приет и се чувстваш като у дома си от първата минута. Никой не те гледа странно, че си от някъде, защото просто всички са от някъде. Най-големите европейски общности на имигранти са италианци и французи, които най-много се вписват заради езика. Те работят и често не можеш да разбереш, че не са от тук. После идват латиноамериканците, които говорят по-малко кастеяно от гореспоменатите, просто защото не им се налага. Например аржентинците си държат на „жо”, вместо „йо” и „вос”, вместо „ту”, но половината барселонски банди са именно аржентински.

Тези, които по-лесно можеш да различиш, са пакитата, които тотално са иззели града, особено в централната му част: имат магазини, преследват туристите със сервеса-биир и продават всичко, което може да се продава във всички часове на денонощието. Китайците държат повечето магазини „за всичко” извън Сиудад Вея. Черните също продават наркотици, а мароканците крадат. Един местен ми каза, че половината Рамбла я държат руснаци, а на много стоки пише, че са внесени от руски фирми.

Но това не е всичко. Има хора от всякъде и градът е отворен към всички. На долната улица има български ресторант, а в произволно избрана компания от насядали хора има поне пет националности. Всички се опитват да говорят испански, но комуникацията често е и на английски. Няма да споменавам туристите, които очевидно идват от всяка точка на света. 

Другото, типично за цяла Испания, което можеш да видиш и тук, е, че хора от всякакви възрасти се забавляват заедно. На Ескудейе, най-голямата лудница, има бар, където се събират хора на средна възраст 60. На фиестата на Грасия имаше и 70 годишни, излезли по улиците да участват в празника. До 50 хората пият и се друсат наравно с тийнейджърите, ако не и повече.

Това, което очарова в Барселона, е, че тук никога не си сам. Където и да седнеш, до 10 минути някой е дошъл да говори с теб. Изключително отворени и комуникативни са. Просто идват и започват да говорят, сякаш сте стари приятели и всичко е толкова естествено. Такива са и пришълците и това те кара да се чувстваш като в най-голямата хипи комуна. И естествено са толкова лежерни. Както ми каза Игнаси, тийнейджърчето, не правя дългосрочни планове, не си давам зор за нищо, просто отлагам това, което трябва да се свърши... Не е учудващо, че всички са с леви политически идеи и някак естествено никой не вярва в никакви власти и организации...

Две неща са в кръвта на местните (и мисля, че това е валидно за цяла Испания): фиестата и музиката. Барселона никога не спи и това не е клише. На фиеста празникът не свършва и на сутринта, продължава се с бира. Другото забавно е, че баровете са отворени от ранни зори уж за закуска, но някой вече жули бири в ранната сутрин. Ако ли не – пуши трева. По около 30 пъти на ден.

Интересно е също как на около 25 каталунците вече са уморени от всичко това. Случва ми се често да чувам: пушех по 20 коза минимум на ден и вече ми омръзна. Пушех по цял ден, всеки ден. Но всеки има по малко добре скрит хашиш за специални случай... поне по един път на ден.

Едно трябва да се признае на каталунците и това е, че имат далеч по-цивилизован вид от всички други испанци. Особено като сравняваш с тези от юга, хората изглеждат доста по-образовани и информирани и не изглежда да лежат само на туризъм и земеделие. Не случайно Барна е един от културните центрове, където освен много имигранти има и много хора, занимаващи се с всякакви видове изкуство. Тук всички свирят на някакъв инструмент и всички се гордеят с румба каталана.

Румба каталана е местната музика. Идва от кубинската румба, пренесена и подобрена от циганите. И до днес циганите в Грасия са най-автентичните румберос в града, а румба каталана е част от всяка фиеста в областта. Това включва и всяко запиване на открито (испанската дума е ботейон), където неизменно има китара и мнозина, които се редуват да я взимат и да импровизират върху румбата. Тук всяка уважаваща себе си местна група свири именно това, примесено с какъвто друг стил й харесва. Най-известни са Ла Троба Кунг-Фу, които имах щастието да гледам на безплатен концерт на площада. Още Кантека де Макао, Пегатина и от тук започват хилядите други, които по-често са от пришълци, но не забравят да включат румбата като част от барселонското местисахе. За музиката и концертите наоколо ще е по-подробно в друг текст, но заслужава си да се отбележи, че в града има поне по 20 концерта всяка вечер, а по улиците често виждаш десетки хора, скупчени около някоя банда, която бъсква в някое кьоше, преди да дойде Гуардията... Почти всеки ден има различни групи в парк Гуей и печелят добре. Дискът им се продава средно за 10 евро и има доста туристи, които напират да си го купят. Всъщност музикантчето, с което говорих наскоро, ми обясни, че изказва пари само от музика, колкото и да е трудно понякога. 

Още нещо много типично за региона са Кастeйерс (кастелес на кастеяно или в превод човешки „замъци”). Бихме ги нарекли и човешки кули. Характерно е, че са отворени за всички и местните имат много доверие в това, че хората могат да се катерят един върху друг, без да се наранят, а може би това е още един начин за изграждане на връзка между всички в общността. Неслучайно на всички им е приятно да се включат в местната група по кастейeрс. Просто отиваш на нещо като тренировка и се учиш. Разбира се, има съревнование между отделните райони кой ще направи по-голяма кула. Най-известните групи са в района на Тарагона. Понякога пътуват, за да показват кастейерс по света, платени от богати чуждестранни организации, но човешките кули са част от всеки празник в Каталуния.

Какво представляват? Много хора се събират отдолу, за да изградят така наречената „пиня” (ананас). Има един, който организира и нарежда участниците, като има определени захвати, които използват тези, които стоят в основата на кулата, за да се разпредели тежестта. Другите около тях трябва да ги поддържат и да бъдат отдолу, ако някой тръгне да пада. После започват да се катерят един върху друг, а мисля, че най-голямата кула е на десет етажа (а може би и повече), като на последните обикновено са деца, а на върха е някое съвсем малко хлапе. Съпроводени от музика на специални инструменти през цялото време, кастейс се изграждат бавно. На края хлапето се изкатерва най-отгоре, вдига ръка, музиката се сменя и започва развалянето на кулата, което понякога свършва с падане, но до сега големи инциденти не е имало. Тълпата отдолу поема ударът.

Още нещо типично за каталунската фиеста е корефок (бягащ огън), нещо като голям бенгалски огън, който вдига и ужасен шум. Обличаш се добре, най-често като някакъв звяр или дявол, покрит от глава до пети и има два начина да участваш: да търчиш с огъня в ръце или да подтичкваш покрай него. Най-любими са ми тези, които засядат на някое кръстовище с покрити лица като истински анархисти и започват да викат: „няма да минете” (но пасареу). Понякога има и големи животни-кукли, които се накачват с огньовете и се палят.

Корефок на фиестата на Грасия

Остава въпросът за независимостта на Каталуния. Тук всеки ще ти каже, че иска независимост, че Каталуния е различна от Испания, че са подтиснати, че ги притискат за това, че говорят различен език, че са най-богатата част на Испания и плащат твърде много на Мадрид, който връща твърде малко... По-разумните знаят, че всичко това е политика и Каталуния зависи не малко от Испания. Но има две интересни неща. Едното е защо Каталуния не е независима. До сега не съм получила смислен отговор на този въпрос. Според местните трябва да само да се направи референдум и повече от 50 % да поискат независимост, неразбираемо е защо не се е случило до сега. Повечето казват, че Мадрид няма да позволи. Другото е, че цялата тази история около независимостта звучи твърде националистически. Най-силните поддръжници на каузата са левите. Левите са за независимостта на Каталуния много силно и кампаниите им са по-мащабни от всички други. На всяка фиеста има крайно леви с пропагандни материали. И бренда на цялата тази борба е знамето на Каталуния... Все пак получих и смислен отговор защо младите леви искат знамена и нови държави. Те го виждат така: първо независимост, за да имат възможността да определят собствената си съдба, а после антикапиталистическа, социална и справедлива държава... Ха дано! Но както обсъждахме днес, Каталуния е най-богатата и логично най-капиталистическата част на Испания... Не знам до къде ще доведе всичко това, но със сигурност тук младите са леви, знаят как да протестират, без работа са и искат промяна.
От друга страна в Каталуния живеят и много испанци от други области на страната, а повечето местни имат семейство в Андалусия или друг испански регион. Повечето от тях не вярват особено силно в независиомостта или не им дреме особено. Но "испанците", които живеят тук имат и своите основания: в Испания съм, а не мога да работя определена работа, защото ми искат ниво на каталунски и сякаш съм в чужбина. В отговор Мадрид иска да наложи нови разпоредби, според които каталунският да стане един от второстепенните предмети в училище... И така, надлъгването продължава.

Вчера беше денят на Каталуния и ден за огромна манифестация. В Барселона имаше каталунци от всички краища на областта (а бих казала направо страната) и по улиците се говореше предимно каталунски. Според различните медии между стотици хиляди и милион и половина са били по улиците на Барна, а лозунгът им беше: „Каталуния, новата държава на Европа”. За да е ясно за всички, много от плакатите бяха направо на английски. Барна беше буквално оцветена в жълто и червено (знамето), а манифестацията си беше направо празник: с музика, с кастейс и всички се забавляваха. На края свърши с пънк/ ска концерт. Официалният организатор е Asamblea Nacional Catalunya, а тези от къде имат пари за толкова мащабно събитие, нямам представа. Но ми казаха, че левите са направили паралелно шествие, за да се разграничат. В демонстрацията са участвали бившият президент на областта и кметът на града. Не знам до къде ще доведе това, но настроението определено беше приповдигнато и както ми каза един местен: това е исторически ден за нас. Във въздуха се усещаше, че се случва нещо значимо.

http://www.lavanguardia.com/participacion/20120911/54349927042/diada-manifestacion-independentista.html